Преди доста години, когато тъкмо бях започнал да се изявявам в интернет форуми, една реплика на съфорумец в дир-а ме накара да повдигна учудено вежди, след което извика ехидна усмивка на лицето ми. Беше си чиста кръчмарска простотия , напълно издържана в духа на културата „Ти знайш ли кой съм Аз“, намерила своето проявление в затворената среда на алкохолни изпарения, високи децибели чалга, битова задушевност, миризма на кебапчета и стелеща се мъгла от цигарен дим(тогава още нямаше забрана да се пуши в затворени помещения). Поне това беше моята асоциация. Днес това си звучи направо патриотично, но тогава патриотизмът не беше още толкова на мода.
Цитирам по памет:
