ДВ: Г-н Кьосев, тези дни лидерката на БСП Корнелия Нинова каза, че демокрацията ни била отнела много. Например здравеопазването, сигурността, образованието. С други думи: според нея всички тези сфери очевидно са функционирали по-добре в годините на комунизма. Така ли е?
Александър Кьосев: Навремето едно от основните обвинения към комунистическия строй беше свързано с една книга: „1984” от Джордж Оруел. Казваше се, че както при антиутопията на Оруел комунизмът говори т.нар. double speak - двойна реч, която нарича нещата с обратни имена: истината нарича лъжа, лъжата нарича истина, свободата нарича робство, робството нарича свобода и т.н. В сегашната епоха на пост-истината започваме да живеем в ситуация, в която определен тип политически лидери говорят нещо подобно на този double speak. А Корнелия Нинова говори всъщност на няколко различни публики едновременно. От една страна тя се опитва да се представи като модерна лява, а БСП - като реформирана партия, като алтернатива, като носител на промяната. От друга страна обаче тя е принудена да дресира своя електорат, състоящ се в голяма степен от не особено образовани хора, живеещи в провинцията, възрастни хора, които изпитват носталгия по своята младост, главно защото не разбират какво става сега. Тази носталгия се отглежда, около нея се създава цяла носталгична индустрия, разпространяват се целенасочено митове. И хората, които не могат да се ориентират в сложния хаос на късния преход, който е криминален, объркан, неприятен, неизменно развиват тази носталгия. Точно на тях говори Нинова. Повтаря им митовете, които нейните собствени мрежи са внушили на тези хора. И едновременно с това се опитва да се представи като модерна лява. Това е един много труден шпагат. Това наистина е double speak, който в крайна сметка няма да доведе до нищо добро.
ДВ: Във въпросното изявление Нинова казва и друго: че демокрацията все пак ни е дала свободата да мислим, да имаме мнение и да се борим за правата си, но Бойко Борисов ни отнел тази свобода. Това сякаш затвърждава мнението на мнозина наблюдатели, че в тази предизборна кампания Нинова залага преди всичко на конфронтацията с ГЕРБ.
Кьосев: Очевидно е така. Двете големи партии са взаимно вкопчени, взаимно се атакуват и взаимно практикуват т.нар. пост-истина. Но защо трябва да се занимаваме само с Нинова и Борисов - има много повече гласове от тези, които отиват при двете големи партии, има много повече алтернативи.
ДВ: Този факт важи обаче и за повечето от останалите партии: популизмът, който винаги е заемал централно място в българската политика, в тази предизборна кампания май достига рекордни висоти. Всички партии, с две-три изключения, се държат така, сякаш нямат друга работа, освен да обслужват определени избиратели, съобразявайки се изцяло с тяхното виждане по една или друга тема. Няма сблъсък на идеи, тези и програми, има само някакви нереалистични обещания и подклаждане на ирационални страхове, като усилено се залага на националистическата и антиевропейската реторика. Защо изведнъж Европейският съюз стана толкова лош? И защо националистическата карта се оказа толкова печеливша?
Кьосев: Думата „популизъм” е дори вече слаба, за да се опише това, което се случва. Това си е живо промиване на мозъци, това е живот в страхове и фобии. Това е ситуация, в която определен тип политически субекти апелират не към елементарния здрав разум на своя електорат, а към неговите страхове, страсти, травми, зависти. И когато целият този букет от негативни емоции стане основното, което се цели и таргетира, тогава вече говорим за една особена пропаганда - при нея няма никаква разлика между елементарния факт и бруталната лъжа. Да вземем например брошурите, които издаде в. „Телеграф”. Те са пълни с най-брутални лъжи за целия спектър на десните политици и по-специално за „Да, България”. Със сигурност ще бъде доказано в съда, че т.нар. „факти”, на които се базират въпросните брошури, са измислици и клевети. Но какво от това - те вече са изпълнили функцията си. Това е нещо като „Бай Ганьо прави избори”, но в брутален вариант и повдигнато на степен. Докъде ще стигне тази работа - не знам, но за съжаление в един момент този сблъсък може да премине и във физическа конфронтация.
А що се отнася до антиевропейската реторика - парадоксът е, че огромното мнозинство българи не са евроскептици, а напротив. Онези обаче, които са евроскептици и евроомразци, са невероятно кресливи и имат съответните медийни канали, съответните медийни рупори, които им помагат да говорят толкова гръмко.
ДВ: Да, но основните партии сякаш пригласят на този хор.
Кьосев: Когато медийният дискурс стане такъв, тогава основните политици се чувстват задължени да пригласят на този измислен електорат, на този измислен доминиращ глас. И да - ситуацията става наистина нетърпима. Лъже се по най-брутален начин, включително и за Европейския съюз.
ДВ: Когато говорим за умишленото разпространяване на фалшиви информации, няма как да не споменем социалните мрежи, където лъжата намира особено благодатна почва. Но там избуява и друго: хейтърството. За какво, според Вас, е признак това сравнително ново явление?
Кьосев: Със сигурност е признак за травми. Защото голяма част от населението живее в травми. Но при всички положения става дума за целенасочена манипулация от страна на - как да го кажа - определени центрове на омразата. Знае се, че има купени тролове. Потвърди го наскоро и разследване на групата „Чист интернет”, която установи, че един от известните тролове е разпространил за две години над 85 000 постинга, пълни с омраза. Това е една целенасочена манифактура - зад едно име стоят много лица, които по индустриален начин разпространяват омраза. В този смисъл има резонанс между тази манипулация и естествените травми на населението в резултат от един неуспешен, криминален и корумпиран преход.
ДВ: А в чия полза се прави тази манипулация?
Кьосев: Специално този трол, Адриан Димитров е името му, се оказа русофил и поддръжник на БСП. Така че човек може да си прави сам изводи в чия полза се прави това.
ДВ: Г-н Кьосев, Вие сте кандидат за депутат от „Да, България” - една от двете нови либерални партии, които се възприемат като антипод на статуквото. Очевидно все още таите надежда за промяна, щом сте решили да влезете в активната политика.
Кьосев: Смятам това за морален дълг на моето поколение. Аз съм публична фигура, изказвам се, говоря разни неща, но в един момент усетих, че моите думи олекват, че започвам да звуча като фанфарон, който само говори, но никога не е рискувал, никога не е правил нещо конкретно. И затова сега реших да рискувам - каквото и да става.
ДВ: Тоест - не само думи, а и дела.
Кьосев: Точно така. А интересното е, че в началото просто исках да заявя подкрепа за „Да, България”. Бях обикновен партиен член, но в един момент се оказа, че те са ме издигнали в своите листи. Трябваше да преценя хващам ли се на това хоро или не. В крайна сметка се хванах и участвах активно в подготовката на културната и образователната програма на „Да, България”.
В един момент във Фейсбук ме попитаха какво ще бъде моето становище за договора СЕТА и за частните арбитражи. Така се видях принуден да се образовам в тази област. Защото ми стана ясно, че ако дай Боже „Да, България” влезе в следващия парламент, а на мен ми се наложи да стана депутат, ще трябва да гласувам за такива неща.
ДВ: Интересно го формулирахте: „ако дай Боже „Да, България” влезе в парламента, а на мен ми се наложи да стана депутат”...
Кьосев: Точно така. Защото гледам на това като на дълг. Като съм се хванал на хорото, ще трябва да го играя.
Дата 21.03.2017
Автор Даря Попова-Витцел
Линк към интервюто в Дойче Веле
Няма коментари:
Публикуване на коментар