Популизмът избухва вследствие на натрупаното напрежение и усещане за несправедливост в обществата. Причина за това е природата на капитализма - той сам по себе си е сходящ, т.е. ако е нерегулиран води до концентрация на капитала, съсредоточаване на богатствата и приходите в ръцете на малцина, поява на монополи и уронване на демокрацията. Пазарът става все по малко свободен и все повече доминиран и манипулиран от големите играчи в него, а тяхната конкуренция в лицето на дребния и среден бизнес все по малка. Това и убива средната класа.
Разочарованието на хората намира израз във възхода на популистки настроения и формации, както и толериране на по авторитарни методи на управление, които обещават сигурност и благоденствие. Но "лекарството" е по лошо от болестта. Когато цялата отговорност и надежда за подобрението на положението на мнозинството се прехвърли върху някакъв "лидер", то обществото се отказва да се бори за своите права само, посредством механизмите, които предлага демокрацията и гражданското общество. А те не са малко. Профсъюзи, стачки, протести, съдебни дела срещу компании, информиране на населението, гражданско участие в редица инициативи и т.н. Реално друг път няма. Вярата, че някакъв "мъдър" управник или политическа прослойка ще "оправят" всичко е инфантилна и характерна за хора, които не се опитват сами да решават проблемите си в живота. Популистите използват това.
Популистите разбира се, не са особено демократично настроени. Те се изживяват като "водачи", "будители", "ментори", изобщо наставници на "незрелия" народ, чиято съдба те се чувстват призвани да определят. Желанието им за налагане на ред(техния ред) e безпрекословно.
Виждаме ги на власт и в Полша, и в Унгария. И в САЩ. В Турция... Веднъж дошли на власт, те се опитват постепенно да демонтират част от механизмите, чрез които работи демокрацията, като по този начин намаляват способността на обществото да бъде техен коректив. Атакуват критичното мислене на обществото и го заменят с емоционално отношение към тях самите и политиката, която водят. Разчитат не на разума, а на сантименти и емоции. Предлагат прости решения.
Популистите се опитват да подменят либералното мислене и съзнание в обществата с национализъм, религия, консервативни обществени модели и традиции. Изместват общественият фокус от социалните противоречия към националния идеал, вместо реално да се опитат да решат част от тези противоречия.
Накратко, популистите всъщност са врагове на демокрацията и процъфтяват там, където нивото на образование е ниско, а проблемите много. Затова и техният език е прост и насочен именно към най необразованата част от населението. С идването си на власт те започват да работят в полза на това никога да не бъдат свалени от власт.
След като, както споменах в началото, нерегулираният капитализъм води към концентрация на капитала и поява на свръхбогата прослойка, което пък уронва демокрацията, точно популистите могат да бъдат използвани като политически инструмент на тези свръхбогати, които не желаят прекалена демокрация, а само фасадна такава. Тръмп например дойде на власт със социална реторика, а състави правителство от милиардери и тук таме милионери, чийто действия са предимно антисоциални, като намаляването на корпоративните данъци, отмяната на Обамакеър и т.н.
Накрая, нека припомня две максими:
Който жертва свободата си за сигурност, не заслужава(и губи) и двете.
Сложните проблеми нямат прости решения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар